8.06.2008 г., 23:07 ч.

Душата ми е розова 

  Поезия » Бели стихове
1257 0 30
Душата ми е розова!
Макар че
отвън обвита е
със сиво-чер воал.
Понякога
без сълзи даже плаче,
напомняща на
грапав, стар корал.

Душата ми е розова!
Но често
червеното избива.
От кръвта.
А раната зашивам
с очилата,
залепям и
смокиново листо!

Душата ми е розова!
О, Боже!
Кажи, от мен какво
не си вземал?
Понякога
оставяш ме сираче,
но пак усмивка
на лицето си ми дал!

Душата ми е розова!
Разбра ли?
Отдавна ли
светът е почернял?
Не се надсмивай!
Мога да го кажа.
Без мен
на този свят
не си живял!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??