Душата ми е скитница
Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня -
през онази - последната нощ...
Заключих се и няма връщане!
Но... душата си не мога!
Душата ми е скитница боса -
орисана - препуска омагьосана,
издрана, изранена и изгубена
да търси на хиляди светулки светлината,
да прегръща огъня, луната
и да си говори с вятъра...
Защото душата ми е жива
и диша цялата любов!
Как мога извора си да заключа?
Заключва ли се жаден зов?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Все права защищены
И моята душа е същата!...Поздрави сърдечни!
