rumiana (Румяна )
136 1141
Nov 25, 2010, 12:20 PM

Душата ми е скитница 

  Poetry
1982 0 5

Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня -
през онази - последната нощ...
Заключих се и няма връщане!
Но... душата си не мога!
Душата ми е скитница боса -
орисана - препуска омагьосана,
издрана, изранена и изгубена
да търси на хиляди светулки светлината,
да прегръща огъня, луната
и да си говори с вятъра...
Защото душата ми е жива
и диша цялата любов!
Как мога извора си да заключа?
Заключва ли се жаден зов?!

© Румяна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не се заключва...за щастие! И моята душа е същата!...Поздрави сърдечни!
  • ЩАСТЛИВА СЪМ,ЧЕПОЛУЧАВАМ ТАКАВА ОЦЕНКА ОТ ТВОРЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ КАТО ВАС!!!ТОВА МЕ ИЗПЪЛВА С ЧУВСТВО НА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ!БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
  • "Как мога извора си да заключа?
    Заключва ли се жаден зов?!"

    Не се заключва това, за което няма ключ...
    Поздравления!!!
    Хареса ми как пишеш!!!
  • харесах и аз много
  • "Душата ми е скитница боса -
    орисана - препуска омагьосана,
    издрана, изранена и изгубена
    да търси на хиляди светулки светлината,
    да прегръща огъня, луната
    и да си говори с вятъра...
    Защото душата ми е жива
    и диша цялата любов!"
    Ето една истина, душите ни са най-живите и дишат с любовта ни.Поздравления, прекрасен стих!!!
Random works
: ??:??