Nov 25, 2010, 12:20 PM

Душата ми е скитница

Poetry

2.2K 0 5

Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня -
през онази - последната нощ...
Заключих се и няма връщане!
Но... душата си не мога!
Душата ми е скитница боса -
орисана - препуска омагьосана,
издрана, изранена и изгубена
да търси на хиляди светулки светлината,
да прегръща огъня, луната
и да си говори с вятъра...
Защото душата ми е жива
и диша цялата любов!
Как мога извора си да заключа?
Заключва ли се жаден зов?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slan4ogled (Радослава Антонова)

Не се заключва...за щастие! И моята душа е същата!...Поздрави сърдечни!

2011-01-01T19:48:12+02:00
rumiana (Румяна )

ЩАСТЛИВА СЪМ,ЧЕПОЛУЧАВАМ ТАКАВА ОЦЕНКА ОТ ТВОРЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ КАТО ВАС!!!ТОВА МЕ ИЗПЪЛВА С ЧУВСТВО НА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ!БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

2010-11-26T12:05:28+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

"Как мога извора си да заключа?
Заключва ли се жаден зов?!"

Не се заключва това, за което няма ключ...
Поздравления!!!
Хареса ми как пишеш!!!

2010-11-25T19:23:19+02:00
velikataniki (Николина Милева)

харесах и аз много

2010-11-25T12:47:10+02:00
airiskra (Искра Радева Николова)

"Душата ми е скитница боса -
орисана - препуска омагьосана,
издрана, изранена и изгубена
да търси на хиляди светулки светлината,
да прегръща огъня, луната
и да си говори с вятъра...
Защото душата ми е жива
и диша цялата любов!"
Ето една истина, душите ни са най-живите и дишат с любовта ни.Поздравления, прекрасен стих!!!

2010-11-25T12:23:10+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0