Душата ми е скитница
Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня -
през онази - последната нощ...
Заключих се и няма връщане!
Но... душата си не мога!
Душата ми е скитница боса -
орисана - препуска омагьосана,
издрана, изранена и изгубена
да търси на хиляди светулки светлината,
да прегръща огъня, луната
и да си говори с вятъра...
Защото душата ми е жива
и диша цялата любов!
Как мога извора си да заключа?
Заключва ли се жаден зов?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
И моята душа е същата!...Поздрави сърдечни!
