jenina1962 (Женина Богданова)
104 1134
11 февр. 2008 г., 12:46

Душата ми е стомна 

  Поэзия
1187 0 12

Eстествена и натуралистична съм!

Съблечени... дрехите лежат без форма,

душата ми, събрана в стомна,

от хорското неверие кънти.

 

Забрадката побира единствено косите ми,

а не - червения им взрив.

Не се разкайвам за живота си,

от мен изтича само вопълът на порите,

 

разлят. Над тучността на моето безумие

да нямам гръб, зад който да стоя.

Прикрита в скучно всекидневие,

ручаща в смях, часовете да броя.

 

Затова през остриетата минавам дръзко

и не чувствам тяхното линчуване.

И само чрез стиха ще бъда близо

до така жадуваното в мен разбиране!

 

11.02.2008г.

 

© Женина Богданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??