Душата ми е стомна
Eстествена и натуралистична съм!
Съблечени... дрехите лежат без форма,
душата ми, събрана в стомна,
от хорското неверие кънти.
Забрадката побира единствено косите ми,
а не - червения им взрив.
Не се разкайвам за живота си,
от мен изтича само вопълът на порите,
разлят. Над тучността на моето безумие
да нямам гръб, зад който да стоя.
Прикрита в скучно всекидневие,
ручаща в смях, часовете да броя.
Затова през остриетата минавам дръзко
и не чувствам тяхното линчуване.
И само чрез стиха ще бъда близо
до така жадуваното в мен разбиране!
11.02.2008г.
© Женина Богданова All rights reserved.
