25 июл. 2008 г., 11:16

Душата ми, ранената 

  Поэзия » Философская
437 0 2

24.07.2008

 

Събличам се, по малко се събличам,

но не от дрехи, а от тайни.

Разкривам кой преди обичах,

показвам от душата кътчета незнайни.

 

Събличам се, по малко се събличам.

Оставям си душата гола.

Свалям бавно старите си тайни

и като дрехите оставям ги на стола.

 

Да, вижте я, душата ми ранена,

от тайни скрити разсъблечена,

тук гола я оставям да я видите,

що белези от рани стари са по нея.

 

А после с мехлем лечебен

кой, кой ще я помаже?

Да минат всички стари рани

и здрава пред света да се покаже.

 

Да, вижте я, душата ми, ранената,

че после бързо ще я скрия,

за да не вземе раните на времето

в нови тайни пак ще я обвия.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??