Душата ми, ранената
24.07.2008
Събличам се, по малко се събличам,
но не от дрехи, а от тайни.
Разкривам кой преди обичах,
показвам от душата кътчета незнайни.
Събличам се, по малко се събличам.
Оставям си душата гола.
Свалям бавно старите си тайни
и като дрехите оставям ги на стола.
Да, вижте я, душата ми ранена,
от тайни скрити разсъблечена,
тук гола я оставям да я видите,
що белези от рани стари са по нея.
А после с мехлем лечебен
кой, кой ще я помаже?
Да минат всички стари рани
и здрава пред света да се покаже.
Да, вижте я, душата ми, ранената,
че после бързо ще я скрия,
за да не вземе раните на времето
в нови тайни пак ще я обвия.
© Erato Eratova All rights reserved.
