25.07.2008 г., 11:16

Душата ми, ранената

638 0 2

24.07.2008

 

Събличам се, по малко се събличам,

но не от дрехи, а от тайни.

Разкривам кой преди обичах,

показвам от душата кътчета незнайни.

 

Събличам се, по малко се събличам.

Оставям си душата гола.

Свалям бавно старите си тайни

и като дрехите оставям ги на стола.

 

Да, вижте я, душата ми ранена,

от тайни скрити разсъблечена,

тук гола я оставям да я видите,

що белези от рани стари са по нея.

 

А после с мехлем лечебен

кой, кой ще я помаже?

Да минат всички стари рани

и здрава пред света да се покаже.

 

Да, вижте я, душата ми, ранената,

че после бързо ще я скрия,

за да не вземе раните на времето

в нови тайни пак ще я обвия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...