Душата ми се моли

Поэзия » Любовная

857 0 12

Притихнала, душата ми се моли

на пребледнялата разплакана луна

да те загърне срещу мъки и неволи

с шала на щастливата добра съдба!

Помръкнала, душата ми се моли

под светещия твой прозорец,

да си горящия на живо спомен

за мъжка есен, посърнала от горест!

Примирена, душата ми се моли,

за обичта на досадния старик,

ако някога насън си спомниш,

усмихни се, негов звезден миг!

Уморена, душата ми се моли...

Сам-сама...

Защо ли...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valqka (Валентин Василев)

Благодаря ви, Латинка-Златна, Динко, Алекс, Кина, Ели! Ваша е душата ми!

2013-10-03T11:54:28+03:00
dinko1963 (Динко)

Не я изоставяй душата - тя понякога е нашият единствен верен приятел...

2013-09-24T10:21:18+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

Всеки път като чета твое стихче се усмихвам... Защо ли?

Усмихнат ден и за теб,valqka!

2013-09-24T09:47:04+03:00
valqka (Валентин Василев)

Благодаря за топлите думи, мили приятели! Балсам сте за душата ми! Светли есенни дни ви желая!

2013-09-24T09:09:53+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Тъгата е солта на живота, Вальо!Тя помага да можем да оценяваме радостта.Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!

2013-09-24T08:33:38+03:00