23.09.2013 г., 17:47  

Душата ми се моли

854 0 12

 

 

         

                    

          Притихнала, душата ми се моли

          на пребледнялата разплакана луна

          да те загърне срещу мъки и неволи

          с шала на щастливата добра съдба!

 

          Помръкнала, душата ми се моли

          под светещия твой прозорец,

          да си горящия на живо спомен

          за мъжка есен, посърнала от горест!

 

          Примирена, душата ми се моли,

          за обичта на досадния старик,

          ако някога насън си спомниш,

          усмихни се, негов звезден миг!

                                                              

          Уморена, душата ми се моли...

                        Сам-сама...

                                            Защо ли...?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Латинка-Златна, Динко, Алекс, Кина, Ели! Ваша е душата ми!
  • Не я изоставяй душата - тя понякога е нашият единствен верен приятел...

  • Всеки път като чета твое стихче се усмихвам... Защо ли?

    Усмихнат ден и за теб,valqka!
  • Благодаря за топлите думи, мили приятели! Балсам сте за душата ми! Светли есенни дни ви желая!
  • Тъгата е солта на живота, Вальо!Тя помага да можем да оценяваме радостта.Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...