23.09.2013 г., 17:47 ч.  

Душата ми се моли 

  Поезия » Любовна
712 0 12

 

 

         

                    

          Притихнала, душата ми се моли

          на пребледнялата разплакана луна

          да те загърне срещу мъки и неволи

          с шала на щастливата добра съдба!

 

          Помръкнала, душата ми се моли

          под светещия твой прозорец,

          да си горящия на живо спомен

          за мъжка есен, посърнала от горест!

 

          Примирена, душата ми се моли,

          за обичта на досадния старик,

          ако някога насън си спомниш,

          усмихни се, негов звезден миг!

                                                              

          Уморена, душата ми се моли...

                        Сам-сама...

                                            Защо ли...?

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Латинка-Златна, Динко, Алекс, Кина, Ели! Ваша е душата ми!
  • Не я изоставяй душата - тя понякога е нашият единствен верен приятел...

  • Всеки път като чета твое стихче се усмихвам... Защо ли?

    Усмихнат ден и за теб,valqka!
  • Благодаря за топлите думи, мили приятели! Балсам сте за душата ми! Светли есенни дни ви желая!
  • Тъгата е солта на живота, Вальо!Тя помага да можем да оценяваме радостта.Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!
  • И самотно и същевременно много топло!
    Комплименти с прегръдка!
  • Тази добра и любеща душа заслужава обич... :
  • Наистина нищо не спестяваш на тази твоя душа!!!
    Силно!Хареса ми!
  • Самотната душа винаги се моли за топлинката наречена любов!
  • Представих си топлия, мек шал, който има магическото свойство да прави хората обичани... Колко недействително звучи написано, а в мислите ми е толкова реално. Как докосваш само, уверявам те, че душата ти съвсем не е сама.
  • Много трогателно!Аплодисменти!
  • Валентин от стиховете ти напоследък лъха тъга...душата ми се моли...оценявам тази душа...
Предложения
: ??:??