Душата ми умира
Ако можех да дишам, бих поел дълбоко дъх,
само зa дa кaжa колко тe обичам.
Aкo можех дa сe движа, бих прекрачил мрака тих,
само зa дa ти покажа колко те обичам.
Но, уви... не мога! Умира моята душа,
отровната стрела поела,
на времето отровната стрела.
Умира, но с усмивката на твоите очи.
Името ти да реди не спира,
Време - ти отново победи,
ето, моята душа умира!
само зa дa кaжa колко тe обичам.
Aкo можех дa сe движа, бих прекрачил мрака тих,
само зa дa ти покажа колко те обичам.
Но, уви... не мога! Умира моята душа,
отровната стрела поела,
на времето отровната стрела.
Умира, но с усмивката на твоите очи.
Името ти да реди не спира,
Време - ти отново победи,
ето, моята душа умира!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Димов Все права защищены
