Душата на човека...

3 мая 2010 г., 14:54

Поэзия » Философская

5.0 / 24

2318 0 38

В един оранжев лъч ще я откриеш,
щом котвата си пусне в теб студът,
дочул Сърце: С мечтите ще изгния!
И вярващ не в доброто... А в греха.
Ще бъде Май, не някакъв Ноември,
пристъпващ тих - в зелената трева,
дочул на славей песните вълшебни,
ти, в смут ще зърнеш чудната жена.
Тя в бяло, знай е, самодивско бяло,
но вплита в стълба - черни си коси,
достигнеш ли, чак седмото стъпало,
в усмивка, чуй ме, с теб ще полети. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Благословена тишина
Мне снова трудно 1996

Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »