В един оранжев лъч ще я откриеш,
щом котвата си пусне в теб студът,
дочул Сърце: С мечтите ще изгния!
И вярващ не в доброто... А в греха.
Ще бъде Май, не някакъв Ноември,
пристъпващ тих - в зелената трева,
дочул на славей песните вълшебни,
ти, в смут ще зърнеш чудната жена.
Тя в бяло, знай е, самодивско бяло,
но вплита в стълба - черни си коси,
достигнеш ли, чак седмото стъпало,
в усмивка, чуй ме, с теб ще полети. ...