Ах ти родино
с твойтешумове и цвтове
Ти пробуди радостта в моето сърце
от мъка и тъга громна
в душата ми
безпокорна.
Аз тъй обичах тез цвтя
на зелената ливада
и с ухилено лице
да тичам около
баба.
От нейните чевръсти пръсти да поемам любовта
с която я дарявах когато бях около нея.
С радост ме изпълваше тя
когато правеше в кусен качамак за моята душа.
Ако можех щях да и благодаря за всичката доброта
от нейна страна.
© Даниел Лулчев Все права защищены