Душата на едно дете

7.08.2024 г., 6:23 ч.

Поезия » Пародии, Свободен стих

225 2 3

Ах ти родино

с твойтешумове и цвтове

Ти пробуди радостта в моето сърце

от мъка и тъга громна

в душата ми

безпокорна.

Аз тъй обичах тез цвтя

на зелената ливада

и с ухилено лице

да тичам около

баба.

От нейните чевръсти пръсти да поемам любовта

с която я дарявах когато бях около нея.

С радост ме изпълваше тя

когато правеше в кусен качамак за моята душа.

Ако можех щях да и благодаря за всичката доброта

от нейна страна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.