7.08.2024 г., 6:23

Душата на едно дете

735 2 3

  Ах ти родино

с твойтешумове и цвтове

Ти пробуди радостта в моето сърце

от мъка и тъга громна

в душата ми

безпокорна.

 

  Аз тъй обичах тез цвтя

на зелената ливада 

и с ухилено лице 

да тичам около 

баба.

 

 От нейните чевръсти пръсти да поемам любовта

с която я дарявах когато бях около нея.

 

  С радост ме изпълваше тя

когато правеше в кусен качамак за моята душа.

 

  Ако можех щях да и благодаря за всичката доброта 

от нейна страна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Лулчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...