Душата на поета залостена е в клетка,
де разпръскват се неспирни чувства.
Душата на поета е прекрасна гледка -
океан, мъгла. Претъпкана и пуста.
Душата на поета е крайбрежната скала,
блъскана безспирно от студената вода.
Я задумка му в гръдта лудешкото сърце,
я полека нежно и ритмично то замре.
© Luciole Все права защищены