Душата на поета
Душата на поета
Крилете си тя иска да разтвори -
душата ми, о, музо, вътре в мен -
да полети към златните простори,
да се прости със сенчестия плен.
И таз душа раздрана, мъчна,
аз искам волно да кръжи
из светове, където не е скучно,
където времето не и тежи.
Тогава радостта ми ще е пълна,
ще съм способен да мечтая и творя,
ще чуя екота на мрачни мълнии
и ще нахлуя с остър меч в света.
Свободно ще се боря с мисли долни,
с коварни, низки същества,
ще чувам гласове доволни
и в радост, в радост ще трептя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нико Ников Все права защищены
