Душата на поета е вълчица,
без глутница, без рожби, без, бърлога,
луната ѝ е кървава сестрица
към нея вие тя до изнемога.
Душата на поета – нощна птица,
разстреляна безшумно от тъгата.
Заспива със изгрялата зорница
и с капчици умора по крилата.
Душата на поета е човешка,
но цял живот от същността си бяга.
Той знае, че роден е по погрешка.
ни Богу, ни човеку не дотяга.