Душата на скитник...

Да бродиш по отъпкани пътеки към едно далечно утре. 

Следа в следите да оставиш жадуван лъч не ще завариш.

Вървейки с наведена глава твоите стъпки ще отекват само в тъмнина.

И ето я нощта... Не можеш да пребориш слабостта, която те владее,

а искаш да го сториш преди душата ти да изтлее.

Държиш се с мрака за ръце, дъхавият студ ти е утеха, а стъпките в нощта небрежно се редеха.

Луната е обгърната от загадъчно сияние и с жестоката си красота те връща към едничкото желание за усмивка на сутринта.

Избягай надалеч, не се превръщай в лъч от призрачна дъга и залеза и изгрева с ръце обгръщай, за да не ти навява часовникът тъга.

Стрелките сочат - дойде часът и сърцето лудо ще забие от спомен тъй дълбок за утрото, което покрай тебе ще завие!!!