Скитницa
290 7835
2 авг. 2021 г., 23:15

Душата си подпалих 

  Поэзия » Другая
959 5 13

Душата ми е храм! Събирам болка!

Всичко неизказано си трупам и мълча.

Камбаната ми стене, бие на тревога!

И пак виновна съм! Виновна, без вина!

Затварям храма тъжен и се свивам.

Със себе си оставам в мрак и самота.

Опитвам се да разбера, но не разбирам,

какво сгреших, пропуснах, не видях….

Душата ми е храм! Затворих тежката врата.

Подпалих го! Гори! И пламъка прегръщам.

И знам, че нямам сили нов да изградя…

не мога …аз вече няма са съм същата!

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! Радвам се, че ти е харесало!
  • Прекрасно е!
  • Миночка, толкова си мила...
    Благодаря ти! 💖
  • Скити, ти цялата си храм и душата ти е чиста, имаш пътища безброй, по които към щастието да се връщаш! Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Наде! Така е...
  • Огънят пречиства, Скити.
  • Благодаря ти, Вал! Само лирическата си знае!
    Щураче, щом гори, значи не е истински! Благодаря ти!
  • Огънят пречиства храма, ако наистина е храм, само неистинските храмове изгарят
  • Много точно❤Дано не е лично, че познавам много добре тоз пожар...и да след него...никога не си същата😥
  • Благодаря ви, за коментарите! Благодаря и на всички прочели!
  • Скити, прекрасно е!
  • нося водааааааааа !
  • Душата ти е храм. Събирай радост.
    И всяко чувство в стих го напиши,
    че няма грешки, пропуски и слабост.
    Бъди усмивка. Себе си бъди.❤
Предложения
: ??:??