Душата ми е храм! Събирам болка!
Всичко неизказано си трупам и мълча.
Камбаната ми стене, бие на тревога!
И пак виновна съм! Виновна, без вина!
Затварям храма тъжен и се свивам.
Със себе си оставам в мрак и самота.
Опитвам се да разбера, но не разбирам,
какво сгреших, пропуснах, не видях….
Душата ми е храм! Затворих тежката врата.
Подпалих го! Гори! И пламъка прегръщам.
И знам, че нямам сили нов да изградя…
не мога …аз вече няма са съм същата!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
