Душата ти е вече омърсена,
чистилище не мога да съм аз...
и твоята любов е покварена,
и как ли да открия в тебе страст???
Отдавна тя във теб не съществува,
живееш машинално даже ти...
сърцето ти нали преболедува...
и грешките изкупи си, нали?!
Но моят свят от обич има нужда,
разбирам, че за нея беден си!!!
Прости, че както другите съм чужда...
забравил да живееш вече ти...
Душата ти е вече омърсена...
© Красимира Касабова Все права защищены