Aug 21, 2010, 1:41 PM

Душата ти

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Душата ти е вече омърсена,
чистилище не мога да съм аз...
и твоята любов е покварена,
и как ли да открия в тебе страст???

Отдавна  тя във теб не съществува,
живееш машинално даже ти...
сърцето ти нали преболедува...
и грешките изкупи си, нали?!

Но моят свят от обич има нужда,
разбирам, че за нея беден си!!!
Прости, че както другите съм чужда...
забравил да живееш вече ти...

Душата ти е вече омърсена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...