И всеки яд изглежда дребен,
на грешно божество молебен
отново скършен правиш ти.
Хоругвата ти на парцали

и просяк жив да те ожали,
и кой ли грях да ти прости?

Дали, че себе си ограби,
дали, че нервите са слаби,
или, че бе обезверен?
А дяволът, това и чака,
приятел ти пръв, сред мрака –
душата твоя – сладък плен.

И ще те смачка, за забава,
и участта ще е такава,
че няма лек и няма край...
Туй що си чел и чул за ада
и туй що грешному се пада,
не можеш да обхванеш знай.

Сърцето превърни в молитва,
високо що към Бога литва.
Обичай, радвай се, твори!
Знам, злобата е завистлива,
на колене не ти отива,
пред нея да си миг дори!

И после слънцето ще светне,
насред тъмите – безпросветни,
светът ще грейне, като нов.
В сърцето ти дъга ще блесне
и трудното ще стане лесно,
след Бащинския благослов.

Зорница светла край луната,
ще ти разкрие път от злато.
По него ангели в захлас
възхвалят Божието слово,
но няма нищо наготово
ти да получиш в този час.

Душата ти не е безкрила,
но болката я е смалила,
до дребно, черно зрънце мак.
Достигнеш ли небесни двери,
то чудото ще те намери...
Лети високо... Пак и пак...