13 июл. 2017 г., 11:31 2017-07-14T00:03:07+03:00

Душата все е неразбрана...

Поэзия

1.1K 5 8

Съблечена душата стене...
Кръвта по студеното се стича...
Опитва се да грабне време,
в което чувства малко... И обича.
Тя, душата все е неразбрана.
Обител е на спомени различни...
Всеки спомен мъничка е рана.
Във която е била и тъй отричана...
Тя, приятелю, е цяла вечност...
Една дарена ни от Бога е душата...
И ни учи на добро, човечност...
Тя чертае ни... И пише ни съдбата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

Прекрасно е Ивелина. Поздравления

2017-07-15T18:43:07+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Душата все е неразбрана
защото лъкатушим по пътеката
от съдбата ни която е избрана.

2017-07-14T22:37:10+03:00
Melanie (Елица Георгиева)

Най-важното което имаме е душата! Всичко друго е суета! Чудесен мъдър стих! Поздрави, Ивелина!

2017-07-14T09:54:35+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Душата едно разбира: любовта за обич умира!

2017-07-13T15:42:44+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Дано я следваме разумно! Поздрави, Иве!

2017-07-13T15:08:30+03:00