Съблечена душата стене...
Кръвта по студеното се стича...
Опитва се да грабне време,
в което чувства малко... И обича.
Тя, душата все е неразбрана.
Обител е на спомени различни...
Всеки спомен мъничка е рана.
Във която е била и тъй отричана...
Тя, приятелю, е цяла вечност...
Една дарена ни от Бога е душата...
И ни учи на добро, човечност...
Тя чертае ни... И пише ни съдбата...
© Ивелина каменова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
