Душата все е неразбрана...

13.07.2017 г., 11:31 ч. 2017-07-14T00:03:07+03:00

Поезия

730 5 8

Съблечена душата стене...
Кръвта по студеното се стича...
Опитва се да грабне време,
в което чувства малко... И обича.
Тя, душата все е неразбрана.
Обител е на спомени различни...
Всеки спомен мъничка е рана.
Във която е била и тъй отричана...
Тя, приятелю, е цяла вечност...
Една дарена ни от Бога е душата...
И ни учи на добро, човечност...
Тя чертае ни... И пише ни съдбата...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

KRONOS.1 (Борислав тодоров)

2017-07-15T18:43:07+03:00

Прекрасно е Ивелина. Поздравления
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-07-14T22:37:10+03:00

Душата все е неразбрана
защото лъкатушим по пътеката
от съдбата ни която е избрана.
Melanie (Елица Георгиева)

2017-07-14T09:54:35+03:00

Най-важното което имаме е душата! Всичко друго е суета! Чудесен мъдър стих! Поздрави, Ивелина!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-07-13T15:42:44+03:00

Душата едно разбира: любовта за обич умира!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-07-13T15:08:30+03:00

Дано я следваме разумно! Поздрави, Иве!
АлексейорданоВ (Алекс)

2017-07-13T13:28:26+03:00

Еха!
*****
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-07-13T13:18:44+03:00

Съгласна съм, чертае ни живота. Поздрави!
rocker (Велин)

2017-07-13T12:25:01+03:00

Така е, Звездичке! Много хубав стих! Поздравявам те и ти желая красив ден!