13 мар. 2010 г., 21:49  

Душевна болка

1.2K 0 1

Замина любовта й, без да каже нито дума,
прокле те като кълнат с черна чума,
взриви тя твоя свят и твойте думи.
Заровен в сметището си духовно,
ти забрави думата "любовно".

Очите ти горяха от омраза,
лицето ти превърна се в мъгла,
сърцето ти - сразено сякаш от проказа,
погубваше изгубената ти душа.

А в душата ти е  люта зима -
студена и неутешима, сърцето ти разбито е на части,
захвърлено като боклук сред храсти,
и чудиш се какво да сториш,
и ден и нощ безсънен ти седиш.

Мъртвата ти сянка се крие под леглото
и вечер, щом заспиш, те пипа по челото,
дори и да говориш, дори и да мълчиш,
сянката те сграбчва и почваш да крещиш.

Събуждаш се в кошмарния си свят,
оглеждаш се - студен, безчувствен, грозен, гад.
Остана сам, проклинайки Бога, Дявола и мръсната Съдба,
наряза на парчета спомените си и на късчета ги разпиля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нямам думи... а е толкова вярно...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...