Замина любовта й, без да каже нито дума,
прокле те като кълнат с черна чума,
взриви тя твоя свят и твойте думи.
Заровен в сметището си духовно,
ти забрави думата "любовно".
Очите ти горяха от омраза,
лицето ти превърна се в мъгла,
сърцето ти - сразено сякаш от проказа,
погубваше изгубената ти душа.
А в душата ти е люта зима -
студена и неутешима, сърцето ти разбито е на части,
захвърлено като боклук сред храсти, ...