Замина любовта й, без да каже нито дума,
прокле те като кълнат с черна чума,
взриви тя твоя свят и твойте думи.
Заровен в сметището си духовно,
ти забрави думата "любовно".

Очите ти горяха от омраза,
лицето ти превърна се в мъгла,
сърцето ти - сразено сякаш от проказа,
погубваше изгубената ти душа.

А в душата ти е  люта зима -
студена и неутешима, сърцето ти разбито е на части,
захвърлено като боклук сред храсти,
и чудиш се какво да сториш,
и ден и нощ безсънен ти седиш.

Мъртвата ти сянка се крие под леглото
и вечер, щом заспиш, те пипа по челото,
дори и да говориш, дори и да мълчиш,
сянката те сграбчва и почваш да крещиш.

Събуждаш се в кошмарния си свят,
оглеждаш се - студен, безчувствен, грозен, гад.
Остана сам, проклинайки Бога, Дявола и мръсната Съдба,
наряза на парчета спомените си и на късчета ги разпиля.