13 mar 2010, 21:49  

Душевна болка

1.2K 0 1

Замина любовта й, без да каже нито дума,
прокле те като кълнат с черна чума,
взриви тя твоя свят и твойте думи.
Заровен в сметището си духовно,
ти забрави думата "любовно".

Очите ти горяха от омраза,
лицето ти превърна се в мъгла,
сърцето ти - сразено сякаш от проказа,
погубваше изгубената ти душа.

А в душата ти е  люта зима -
студена и неутешима, сърцето ти разбито е на части,
захвърлено като боклук сред храсти,
и чудиш се какво да сториш,
и ден и нощ безсънен ти седиш.

Мъртвата ти сянка се крие под леглото
и вечер, щом заспиш, те пипа по челото,
дори и да говориш, дори и да мълчиш,
сянката те сграбчва и почваш да крещиш.

Събуждаш се в кошмарния си свят,
оглеждаш се - студен, безчувствен, грозен, гад.
Остана сам, проклинайки Бога, Дявола и мръсната Съдба,
наряза на парчета спомените си и на късчета ги разпиля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам думи... а е толкова вярно...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...