Душевна дилема

22 дек. 2016 г., 14:49

Поэзия » Другая

453 0 2

Как отново да простя,
сякаш случилото се не е било,
как пъзелът духовен да реша
ранено ли е моето същество.

От тежки думи, обещания лъжливи
от обич уж сърдечна и щастлива,
от унижения, признателност фалшива
ранената душа едва е жива.

И с разумът изправена в дилема,
във този ден за прошка отреден,
душата от протест е раздвоена,
не ще прости, по-силна е от мен.

До днес със лекота прощавах
дори и непростимите неща,
но трудно е сега да я заставя,
навярно чашата преля.

И как без прошка ще живея,
душата ми без нея ще скърби,
но друг простиш ли, опрощаваш нея –
душата си, защото го дължиш.

Свободата ѝ е нейно право,
от Бога дадено навеки.
Животът е щастлив тогава
щом може да прости човека.