Душевна дилема
Как отново да простя,
сякаш случилото се не е било,
как пъзелът духовен да реша
ранено ли е моето същество.
От тежки думи, обещания лъжливи
от обич уж сърдечна и щастлива,
от унижения, признателност фалшива
ранената душа едва е жива.
И с разумът изправена в дилема,
във този ден за прошка отреден,
душата от протест е раздвоена,
не ще прости, по-силна е от мен.
До днес със лекота прощавах
дори и непростимите неща,
но трудно е сега да я заставя,
навярно чашата преля.
И как без прошка ще живея,
душата ми без нея ще скърби,
но друг простиш ли, опрощаваш нея –
душата си, защото го дължиш.
Свободата ѝ е нейно право,
от Бога дадено навеки.
Животът е щастлив тогава
щом може да прости човека.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
