Душевна есен
Когато те видя, печеше слънце.
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце,
посято от един обичащ мъж...
Плевелите луднаха от влага
и заглушиха кълна покълнил...
Изсъхна той. Жестоко. Без пощада.
А слънчев ден го беше появил.
Въздуха трептеше с росни капки.
Хоризонта чезнеше в мъгла.
От полъха на случки и загадки
зачерняше се ярка светлина.
Боляха спомените като рана
и ронеха надеждите сълзи.
Самотата като в примка хвана
една любов, която умъртви.
Пенлив живот превърна се в поточе.
Всяка мисъл беше планина...
Кой ли днес да обясни ще може,
защо отмива обичта дъжда?...
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце,
посято от един обичащ мъж...
Плевелите луднаха от влага
и заглушиха кълна покълнил...
Изсъхна той. Жестоко. Без пощада.
А слънчев ден го беше появил.
Въздуха трептеше с росни капки.
Хоризонта чезнеше в мъгла.
От полъха на случки и загадки
зачерняше се ярка светлина.
Боляха спомените като рана
и ронеха надеждите сълзи.
Самотата като в примка хвана
една любов, която умъртви.
Пенлив живот превърна се в поточе.
Всяка мисъл беше планина...
Кой ли днес да обясни ще може,
защо отмива обичта дъжда?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
