Разрових се в душата,
за да сложа ред!
Отместих всичките наречия,
Глаголите ги сложих по-напред…
И сякаш хаосът се удвои,
Но пък усетих вътрешен покой…
Наметнах слънчевата си усмивка
И тънка маска от воал прехвърлих през лицето…
И ето…
Без да искам, се превърнах във една щастливка J
И по-нехайно се отнасям към въпросите,
Които с лакти се промъкват, кой от кой ...