Душевна слепота

Поэзия

811 0 11

Един слепец проклинал тъмнината

и всеки ден посрещал разгневен!

Оплаквал се от всичко на земята,

не знаел, че е в своят собствен плен!

Но на света се зародила светлината

дошла да сложи край на всеки плен!

На бедния да върне топлината,

на скитника - красивият нов ден!

Не мрак в очите, а в душата!

Слепецът си останал в тъмнина!

От гордост той подминал светлината -

до днес оплаква своята съдба!

"Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли." / Йоан 3:19 /

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

странница (Сеси)

Мъдър и хубав стих!

2016-12-17T00:58:11+02:00
rumbic (Руми)

На всички вас, мили приятели, сърдечно благодаря! Пожелавам ви много светлина в душите!

2016-12-17T00:42:39+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Руми,стихът ти води до много интересни размисли.Дали в нас не живее скрит слепецът.Гордостта не засенчва ли светлината.Несъзнателно не търсим ли тъмнината.
Философията на душевната слепота.
Винаги те чета и между редовете.
Желая коледният дух да бъде в дома ти в предстоящите празници!.

2016-12-16T20:24:25+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Много хубав стих-разсъждение по темата за човешката неблагодарност!

2016-12-16T16:58:24+02:00
Genereux (Любомир Попов)

Браво!

2016-12-16T13:06:12+02:00