rumbic (Руми) rumbic (Руми)
102 330
15 dic 2016, 18:03  

Душевна слепота

  Poesía
810 0 11

Един слепец проклинал тъмнината

и всеки ден посрещал разгневен!

Оплаквал се от всичко на земята,

не знаел, че е в своят собствен плен!

 

Но на света се зародила светлината

дошла да сложи край на всеки плен!

На бедния да върне топлината,

на скитника - красивият нов ден!

 

Не мрак в очите, а в душата!

Слепецът си останал в тъмнина!

От гордост той подминал светлината -

до днес оплаква своята съдба!

 

 

"Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли."   / Йоан 3:19 /

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    Мъдър и хубав стих!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    На всички вас, мили приятели, сърдечно благодаря! Пожелавам ви много светлина в душите!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Руми,стихът ти води до много интересни размисли.Дали в нас не живее скрит слепецът.Гордостта не засенчва ли светлината.Несъзнателно не търсим ли тъмнината.
    Философията на душевната слепота.
    Винаги те чета и между редовете.
    Желая коледният дух да бъде в дома ти в предстоящите празници!.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Много хубав стих-разсъждение по темата за човешката неблагодарност!
  • Genereux (Любомир Попов)
    Genereux (Любомир Попов)
    Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0