Душа-птица
Душата ми е птица наранена!
Душата ми е пепел след пожар!
Запалена, до край изпепелена
от твоята любов, от твоя чар!
За кратък миг магията отмина.
След лятото настъпи зимен студ.
Как бе дошла, така си и замина!
Остана само моят вик нечут!
Ръцете ми те търсеха във мрака.
Очите те жадуваха в зори.
Оставено само, сърцето чака ...