Душа-птица
Душа-птица
Душата ми е птица наранена!
Душата ми е пепел след пожар!
Запалена, до край изпепелена
от твоята любов, от твоя чар!
За кратък миг магията отмина.
След лятото настъпи зимен студ.
Как бе дошла, така си и замина!
Остана само моят вик нечут!
Ръцете ми те търсеха във мрака.
Очите те жадуваха в зори.
Оставено само, сърцето чака
и тръпне от надежда! И боли!
Родени да летят във висинето,
умират всички птици без крила!
Ти тъй уби и любовта в сърцето!
След туй зарови всичко в пепелта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
