10 янв. 2014 г., 10:10  

Два билета

1K 1 2

Ще си тръгна някой ден.

Ще бъде тихо.

Само малката ми лампичка ще свети.

Без багаж, без минало.

Единствено със два билета.

Единият за мен, за да поскитам.

А другият, да ми напомни, че те няма.

И само нежните снежинки по петите ми

ще знаят колко  искам да остана.

 

Ще си тръгна някой ден.

Преди изгрева.

В най-студената мъгла ще тръгна.

А светофарите ще сочат пътища,

по които не желая да замина.

 

Ще си тръгна.

Ще е черен Февруари.

Ще заровя всичко дето ме убива.

Но, ако ме помолиш да остана,

не мисля,че ще бъда по-щастлива.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Джуд.
    Впрочем, аз бих разместила местата на първите две строфи, а третата бих разкарала изцяло, защото първата си е идеална за финал.
  • Първата част е разкошна, даже би могла да съществува самостоятелно.
    Мъничко не ми достигна за по натам, но... това си е само мое мнение

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...