10.01.2014 г., 10:10  

Два билета

1K 1 2

Ще си тръгна някой ден.

Ще бъде тихо.

Само малката ми лампичка ще свети.

Без багаж, без минало.

Единствено със два билета.

Единият за мен, за да поскитам.

А другият, да ми напомни, че те няма.

И само нежните снежинки по петите ми

ще знаят колко  искам да остана.

 

Ще си тръгна някой ден.

Преди изгрева.

В най-студената мъгла ще тръгна.

А светофарите ще сочат пътища,

по които не желая да замина.

 

Ще си тръгна.

Ще е черен Февруари.

Ще заровя всичко дето ме убива.

Но, ако ме помолиш да остана,

не мисля,че ще бъда по-щастлива.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Джуд.
    Впрочем, аз бих разместила местата на първите две строфи, а третата бих разкарала изцяло, защото първата си е идеална за финал.
  • Първата част е разкошна, даже би могла да съществува самостоятелно.
    Мъничко не ми достигна за по натам, но... това си е само мое мнение

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...