Ще си тръгна някой ден.
Ще бъде тихо.
Само малката ми лампичка ще свети.
Без багаж, без минало.
Единствено със два билета.
Единият за мен, за да поскитам.
А другият, да ми напомни, че те няма.
И само нежните снежинки по петите ми
ще знаят колко искам да остана.
Ще си тръгна някой ден.
Преди изгрева.
В най-студената мъгла ще тръгна.
А светофарите ще сочат пътища,
по които не желая да замина.
Ще си тръгна.
Ще е черен Февруари.
Ще заровя всичко дето ме убива.
Но, ако ме помолиш да остана,
не мисля,че ще бъда по-щастлива.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
Впрочем, аз бих разместила местата на първите две строфи, а третата бих разкарала изцяло, защото първата си е идеална за финал.