10.01.2014 г., 10:10  

Два билета

1K 1 2

Ще си тръгна някой ден.

Ще бъде тихо.

Само малката ми лампичка ще свети.

Без багаж, без минало.

Единствено със два билета.

Единият за мен, за да поскитам.

А другият, да ми напомни, че те няма.

И само нежните снежинки по петите ми

ще знаят колко  искам да остана.

 

Ще си тръгна някой ден.

Преди изгрева.

В най-студената мъгла ще тръгна.

А светофарите ще сочат пътища,

по които не желая да замина.

 

Ще си тръгна.

Ще е черен Февруари.

Ще заровя всичко дето ме убива.

Но, ако ме помолиш да остана,

не мисля,че ще бъда по-щастлива.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С Джуд.
    Впрочем, аз бих разместила местата на първите две строфи, а третата бих разкарала изцяло, защото първата си е идеална за финал.
  • Първата част е разкошна, даже би могла да съществува самостоятелно.
    Мъничко не ми достигна за по натам, но... това си е само мое мнение

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...