10.01.2014 г., 10:10 ч.  

Два билета 

  Поезия » Любовна
665 1 2

Ще си тръгна някой ден.

Ще бъде тихо.

Само малката ми лампичка ще свети.

Без багаж, без минало.

Единствено със два билета.

Единият за мен, за да поскитам.

А другият, да ми напомни, че те няма.

И само нежните снежинки по петите ми

ще знаят колко  искам да остана.

 

Ще си тръгна някой ден.

Преди изгрева.

В най-студената мъгла ще тръгна.

А светофарите ще сочат пътища,

по които не желая да замина.

 

Ще си тръгна.

Ще е черен Февруари.

Ще заровя всичко дето ме убива.

Но, ако ме помолиш да остана,

не мисля,че ще бъда по-щастлива.

 

 

 

 

 

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Джуд.
    Впрочем, аз бих разместила местата на първите две строфи, а третата бих разкарала изцяло, защото първата си е идеална за финал.
  • Първата част е разкошна, даже би могла да съществува самостоятелно.
    Мъничко не ми достигна за по натам, но... това си е само мое мнение
Предложения
: ??:??