11 нояб. 2009 г., 12:35

Два кестена, три мечти и един спомен 

  Поэзия » Другая
535 0 13

Ноември срамежливо разсъблече

едно небе, подобно на глухарче.

Градът в краката му мълчи

като унило, белобрадо старче.

Дърветата се смеят срамежливо,

закрили с клони зимните тела

два кестена се гонят без умора

в копринената тишина.

Мъглата, като тюлено перде,

очите светли бързо си отвори

със дъх - целувка на дете -

на есенните птици заговори.

Така си знаех, няма да вали

това небе и днеска ме пожали,

във портмонето – само три мечти

и спомен,който ме запали...

© Джулиана Кашон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??