Два кестена, три мечти и един спомен
Ноември срамежливо разсъблече
едно небе, подобно на глухарче.
Градът в краката му мълчи
като унило, белобрадо старче.
Дърветата се смеят срамежливо,
закрили с клони зимните тела
два кестена се гонят без умора
в копринената тишина.
Мъглата, като тюлено перде,
очите светли бързо си отвори
със дъх - целувка на дете -
на есенните птици заговори.
Така си знаех, няма да вали
това небе и днеска ме пожали,
във портмонето – само три мечти
и спомен,който ме запали...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados
