29 мая 2007 г., 08:02

Двадесет и девети май 

  Поэзия
514 0 7
Двадесет и девети май

Ботевата чета слиза -
ей го Козлодуй!
Ветре, отвори байрака!
Ботев, рог надуй!

Гледай майска и зелена
българска земя!
Кръв поели, избуели
сребърни нивя.

Прецъфтелите череши
ронят мъртъв цвят.
Идва плодородно лято -
туй е щедър знак.

Радвайте се - няма още
кръвожаден враг!
Нож не е забил в гърба ви
родният ви брат!

Не сте чули: "- Не, не щеме
в боеве да мрем!
По-добре е да сме живи,
пък макар в ярем!

Турци нашите сестрици
нека безчестят -
след това ще ги омъжим,
челяд ще родят.

Вий вървете, ний не щеме
в боеве да мрем!
И, за да се отървеме,
ще ви предадем...!"

Ботев, братко, още спорят
кой те е убил!
Аз го казах, въпреки че
много ме боли!

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави и от мен, Ангар!!!
  • Радвам се, че го харесахте!
    Боях се да не се възприеме като хулене на българския народ. Но народът не може да се обвинява, той може само да се обича и да се страда за него. И мисълта, която ми се иска да изкристализира у всеки, който го прочете, е: колко много трябва да се работи за народа, за да не бъде той робски и предателски!
  • Поздравления, Ангар!
  • Браво, Ангар
  • Браво,Ангар!
    Благодаря ти за този стих!
  • Прекрасен стих.
    Боли, прав си, няма как иначе.

    Поздрав и усмивка.
  • Най-досетливия от всички!
    А уж всички сме Българи...!
    Поздрави, Ангар!
Предложения
: ??:??