Двадесет и девети май
Двадесет и девети май
Ботевата чета слиза -
ей го Козлодуй!
Ветре, отвори байрака!
Ботев, рог надуй!
Гледай майска и зелена
българска земя!
Кръв поели, избуели
сребърни нивя.
Прецъфтелите череши
ронят мъртъв цвят.
Идва плодородно лято -
туй е щедър знак.
Радвайте се - няма още
кръвожаден враг!
Нож не е забил в гърба ви
родният ви брат!
Не сте чули: "- Не, не щеме
в боеве да мрем!
По-добре е да сме живи,
пък макар в ярем!
Турци нашите сестрици
нека безчестят -
след това ще ги омъжим,
челяд ще родят.
Вий вървете, ний не щеме
в боеве да мрем!
И, за да се отървеме,
ще ви предадем...!"
Ботев, братко, още спорят
кой те е убил!
Аз го казах, въпреки че
много ме боли!
Ботевата чета слиза -
ей го Козлодуй!
Ветре, отвори байрака!
Ботев, рог надуй!
Гледай майска и зелена
българска земя!
Кръв поели, избуели
сребърни нивя.
Прецъфтелите череши
ронят мъртъв цвят.
Идва плодородно лято -
туй е щедър знак.
Радвайте се - няма още
кръвожаден враг!
Нож не е забил в гърба ви
родният ви брат!
Не сте чули: "- Не, не щеме
в боеве да мрем!
По-добре е да сме живи,
пък макар в ярем!
Турци нашите сестрици
нека безчестят -
след това ще ги омъжим,
челяд ще родят.
Вий вървете, ний не щеме
в боеве да мрем!
И, за да се отървеме,
ще ви предадем...!"
Ботев, братко, още спорят
кой те е убил!
Аз го казах, въпреки че
много ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
