Двама...
На две сърцето ми е разделено,
да обича теб, но и него…
За двама то бие, страда и копнее,
макар да знае, че е грешно,
че един то трябва да избере…
А ти си толкова мил и нежен,
а той е секси, без площаден.
А как сърцето ми да избере,
единият е като нощ прекрасна,
а другият е слънцето над мен…
Очите ми пълнят се със сълзи,
защото не мога един да избера,
за мене те са двата свята,
за мене те са любовта…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Стоянова Все права защищены
