Jan 7, 2010, 6:11 PM

Двама...

  Poetry » Love
939 0 0

На две сърцето ми е разделено,

да обича теб, но и него…

За двама то бие, страда и копнее,

макар да знае, че е грешно,

че един то трябва да избере…

А ти си толкова мил и нежен,

а той е секси, без площаден.

А как сърцето ми да избере,

единият е като нощ прекрасна,

а другият е слънцето над мен…

Очите ми пълнят се със сълзи,

защото не мога един да избера,

за мене те са двата свята,

за мене те са любовта…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...