Двама...
На две сърцето ми е разделено,
да обича теб, но и него…
За двама то бие, страда и копнее,
макар да знае, че е грешно,
че един то трябва да избере…
А ти си толкова мил и нежен,
а той е секси, без площаден.
А как сърцето ми да избере,
единият е като нощ прекрасна,
а другият е слънцето над мен…
Очите ми пълнят се със сълзи,
защото не мога един да избера,
за мене те са двата свята,
за мене те са любовта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Стоянова Всички права запазени
