25 мая 2007 г., 16:47

Двама

633 0 2
 Двама събрахме се ний
 от два свята далечни.
 От две странни съдби
 да сътворим две ярки звезди.
 Два пъти се докоснахме с тебе
 в два сладки мига от вечерното небе.
 Два погледа вперени,

 после -

 две ранени души.
 Две чувства простреляни
 с две думи, от които боли.
 Двама събрахме се ний,
 в двама едно да гори,
 двама разделихме се ний -
 поне едното нека блести.
 
 24.05.2007   21:11

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва!поздравче
  • "двама разделихме се ний -
    поне едното нека блести."

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...